Прочетен: 5256 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 08.07.2016 14:21
Килимите в България са много красиви и известни. Различават се по областите, като са свързани с нещо от традициите и историята. Чипровските и Котленските са най-популярни и преди се изнасяха в чужбина. Килимът за първи път се появява в древна Персия. В превод думата килим означава „грубо одеяло“. Най-често използваният материал е вълна, но се срещат и направени от памук, лен, коприна, коноп, юта или изкуствени влакна. Тъкат се на вертикални или хоризонтални станове на ръка. В старите етнографски музеи има запазени станове. Виждал съм изложени в Котел, Пловдив, Копривщица и на други места.
Формата на килимите обикновено е правоъгълна, но рядко се среща кръгла. Чергата е вид килим, но шарките ѝ са във вид на ивици, много по-обикновени, и се изработва от по-евтини материали. Като правило е и много по-тясна и по-дълга от килима. Килимите са използвани за постелки на пода, покриване на колиби и шатри, вътрешни прегради, чанти, люлки за децата. В началото си те са създадени за задоволяване на жизнена необходимост и удобства. По късно започва втъкаването на различни фигури и мотиви, материала се боядисва с треви и билки. Килимите придобиват арт стил, на тях се гледа като на изкуство, развива се тяхното културно значение. Придвижвайки се в различни посоки и контактувайки с различни племена и култури, номадските племена разпространяват автентичната технология за изработка на килими в почти цяла Азия - от Сибир до Индия. Късно навлизат в Европа, което се дължи на по-слабите търговски връзки между държавите.
В течение на векове килимарството се развива за задоволяване на лични семейни нужди и потребности. Тъкаческите познания и сръчност се е предавала от поколение на поколение в кръга на домашния бит. Емоционалните преживявания на тъкачката, копнежът и за домашен уют, както и характерния за жената творчески инстинкт са допринесли тъкаческата сръчност и фантазия на майсторката на килими да се издигне до степен на художествена дейност. Най-богат материал, разкриващ изключителното богатство на постелъчните тъкани с различно предназначение, разнообразно по отношение на материал, техника, мотиви, композиция и колорит представляват запазените до днес образци от епохата на Възраждането в музеите на страната, в манастири и църкви, в частни сбирки. Почти такъв брой се намират още на естественото си място - в селските и дребнаградските домове, главно в състава на запазените булченски „чеизи". Подробни сведения за производството на килими в България е оставил известния пътешественик, историк и художник Феликс Каниц, пътувал из българия в 1858г. - 1865г.
Производството на Чипровските килими като периоди може да се разграничи по следния начин:
Ранен(конструктивен) период - до края на XVIII в. Той е характерен с гладкост и плътност на тъканта, геометрично третиране на мотивите и изграждане на хармонии от топли и студени естествено обагрени цветове: жълт или охра, кафяв, син и зелен. Първите килими били наречани бакамски (бакам е вид южно дърво от което се добива червена и черна боя) или гарибалда (къса връхна дреха). Основнияг мотив на този килим е триъгълникът. Цветовете са студени светли, получени от естествени багрила. С първия период е свързан и моделът каракачка (черноока булка). Смята се, е каракачката е символно изображение изображение на богинята на плодородието. Този вид килими са в два цвята - червено и черно или червено и бяло. Образците на килими бакамски и каракачка са се появили много по-рано от XVII в. и са се развивали като художествено производство едновременно с процъфтяването на Чипровската златарска школа. Тези килими нямат аналози в света.
Декоративен период - от XIX в. до Освобождението. Това е период на разцвет на производството на чипровски килими - не сьмо като разнообразие на композиции и багри, но и количествено отношение. Обществено-икономическите промени в Турската империя се отразили благоприятно и на килимарството. Майсторките вземали мотивите от природата - дървета, храсти, небесни тела, птици, животни и цветя - стилизират ги в изобразителни орнаменти и ги съчетават в цялостни композиции. Червеният и черният цвят стават основни, а гамата от жълти, кафяви, сини и зелени тонове се обогатявя с бял и виолетов цвят. Занаятът се разпространява и в селата Железна, Мартиново, Копиловци и Главановци. Наблюдава се взаимно проникване на сюжети и мотиви от пиротските килими. Най-характерни от този период са моделите "Лозница", "Венците", "Колата", "Цвекетата", "Птичи гнезда","Диреците","Големи куки","Ресково дърво","Крилцата", "Перцата", "Четирите окца", "Бибиците", "Ченгелите" и др. Само втора турска армия закупувала по 8 000 килима годишно за постеля и молитва.
Орнаментален период - от освобождението до днес. Творческата изява на килимарките е заменена от изискванията на търговците. Промяната в бита и конкуренцията на вносните килими налага разширяане на цветовата гама и орнаменталните мотиви. Въвеждат се химическите бои и чужди мотиви. Това е период на възход на килимарството и чипровските килими печелят златни медали на изложенията в Лондон, Брюксел, Анверс, Лиеж, Пловдив и влизат в колекциите на повечетоевропейски музей. О този период са моделите "Циганка", "Куфарите", "Медальонът", "Саксиите",
"Кавказкото".
Снимките са от: http://chiprovtsi.bg/gallery/view-album/1.html
Оригиналните чипровски килими и до днес се тъкат ръчно на вертикален стан Чипровци е сгушен под белоснежните върхове на Западна Стара планина Католическата църква Санкта Мария е строена през 1371 г. Чипровският манастир Св. Йоан Рилски е бил многократно опожаряван и възстановяван. Околностите на града предлагат живописни природни картини. Началото на тъченето на красивите килими в Чипровци се губи някъде към XVII век. При двете си ходения до градчето съм виждал чипровски килими из къщите. А единия път съм нощувал в много добре в подредена типична къща за Чипровци, близо до шарената чешма в центъра и читалище"Петър Богдан". Уникалното е че се изработват изцяло от вълна, изцяло ръчно. Много труден е самият процес на тъкане и всяка от килимарките влага душата си. Когато в продължение на месеци седиш на вертикалния стан и всяка една нишка минава през ръцете ти, цялата ти душевност се”вплита” в този килим. Затова казват, че чипровските килими са заредени с много силна положителна енергия. С традиционното за града ни килимарство може да се запознаете и ако отседнете в някоя от 6-те местни къщи за гости. Техните стопани ще ви предложат да пробвате уменията си на вертикалния стан, както и да се научите как се багрят преждите с естествени багрилни вещества като кора от орех, люспи от лук и пр. Ще ви заведат в планината, за да си откъснете подходящоно растение, което после се вари, за да се получи съответната багра”. От 2014 г. на 2-ри май се провежда фестивала на Чипровския килим. На него се излагат на показ и се продават килимите, а в няколко палатки се показва процеса на изработка на килимите: чепкането на вълната, през преденето, боядисването, насноваването и самото тъкане. В Чипровци известна е била златарската школа.
Символът, вплетен в тъканите на килима е знак за разпознаване. Символиката в чипровските килими е древна и най-вероятно в корените й се крият много от магическите и религиозните символи на древните българите.
- триъгълникът е основна геометрична фигура. Обърнат с върха нагоре символизира мъжкото начало, а с върха надолу женското;
- ромбът образува „колата“ – символ на безкрайността, вечността, на непостоянството на земните неща. Изразява волята и човешката сексуалност;
- допрените върхове на триъгълника образуват „макаси“ (ножици) – символ на времето, но и олицетворяващ голям, свободен човек – от буквата „голяма носовка“ в старобългарската азбука;
- „Каракачката“ ( на фигурата долу) е модел с геометричен орнамент, приличащ на човешка фигурка – някои я приемат за символно изображение на древната богиня на плодородието.
- „Канатица“ – нейният първообраз е осмолъчна звезда в почти кръстовидна форма. Стилизацията й към опростяване я е довела до несиметричност във фигурата.
- „Дървото“ се извишава в средата на килименото поле право, с разперени симетрично от двете му страни клони, отрупани с гроздове или плодове- символизира плодородието и изобилието.
Магията на чипровските килими идва от цветовете им, тъй като вълната се багри и досега с естествени багрила. Например от листата на дюлята се получава бледорозов цвят, от ореховата шума – кафяв, от сърцевината на дърво – червен, от листата на прасковата – зелен. Цветовете са ярки, наситени и не избледняват във времето.
Кадър от Фестивала на Чипровския килим през 2016 г.
На 26 ноември 2014 г. на заседание на междуправителствения комитет на ЮНЕСКО е решено производството на чипровски килими да влезе в световния списък на нематериалното културно наследство.
"Хубаво блести златото, нали? Разбира се добре е, че е българско, принадлежало е на нашия първи отсам Дунава владетел- кан Аспарух".( цитат от моя постинг"Съкровището от Наг Сент Миклош"). Тук също може да се напише подобно нещо" Красиви са килимите, нали? Защото са български и не е лесна изработката им".
Чипровските килими са изцяло ръчна изработка, гладки, двулицеви, напълно еднакви от двете страни. Изработени са от естествени материали - вълна и памук. Изпъстрени със стилизирани фигури изобразяващи автентичния семеен бит и култура, те ни говорят за традициите, битието и историята на българина.
Не мога да преценя кои килими са по-интересни и красиви: от конструктивния,декоративния или орнаменталния периоди. Всеки си е бил красив и изящен за времето си, щом като чипровската школа за килимарството винаги се е ценяла и е печелила награди в чуждите страни. Важното е, че оригиналните Чипровски килими са български и с това България( както с много неща, описани в предходните теми) е известна по света.
Тагове:
български съветници в австрийската импе...
български съветници в австрийската импе...
Балканци - Марш на 34-ти Троянски полк
"Циркони" ще ударят центровете...
поздрави
във всеки чипровски килим е втъкана душата на човека,сътворил такава изящна красота
Бих добавила,че те са израз на нашата,българската,богата душевност
Хубава вечер!
Литатру